Сайт за забавление!

Стихове за мама (8 март)


ПИСМО ДО МАМА

Павел Матев

Каква невеста си била ти, мамо!
как светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана
за първото ти сватбено хоро.

Като сърна на горската поляна
внезапно озовала се в кордон –
изтръпнала – забравила си, мамо,
да сториш на свекървата поклон.

Ти – другоселка в кръг от непознати!
Но те простили малкия ти грях.
сто чирпанлии – набори на тати –
залели всичко с вино и със смях.

А ти в хорото – пъргава, чевръста –
отмеряш стъпка, в свян навеждаш взор.
А плитките ти две змии до кръста –
пленили младоженческия двор.

Какви коси! Едничка ли девойка
въздишала на моминския праг
да метне като житена ръкойка
таквиз коси до момъка си драг.

Във тях е пресен черноземен блясък
и златото на утринна заря,
среброто на подводен ръчен пясък
и бронза сив на хлебната кора

преливали се буйно или плахо...
Години, мамо, има оттогаз.
И три деца с косите ти играха,
със тях играх във люлката и аз.

Те милваха лицето ми, когато
целуваше ме нежна и добра.
Те паднаха в безреда онуй лято,
в което оковаха моя брат.

Тогава ти завърза ги в чембера.
Сълзи покриха бледите страни.
и дирих аз утеха да намеря,
но лесно ли е във такива дни?

В такива дни аз – плахото селяче –
поисках за гимназия пари.
А ти над бедността ни да поплачеш
зад кладенеца привечер се скри.

На заранта - прегърбена и жалка –
с отрязани коси, с подпухнали очи –
прегърна ме и каза: “ Припечелих малко.
Вземи парите, сине, и учи!”

Сега са други времена, друг – простора.
Пораснах. Учих. Ето ме сега.
Здрависват ме с любов добрите хора,
и ненавижда, мрази ме врага.

Но пиша аз и искам да съм верен,
и любовта стиха ми да краси.
Ала назад ли погледа си вперя,
аз виждам твоите отрязани коси.

Дали стиха ми днес те утешава
и в песните ми виждаш ли, кажи,
отплатата за мъката тогава,
която не на теб, но мен сега тежи?

Едва ли... Ала ще успея, мамо!
Как няма да успее оня син,
пред който като неплатен огромен данък
лежат продадените майчини коси.


Завръщане

Привечер, и нищо се не чува.
В здрачината селска тишина.
Добър вечер! Мама ме целува.
Дюлята излъчва светлина.

Мама ме целува, в двете длани
мъжко неизбръснато лице.
Две сълзи запазени от лани
скрити в най-дълбокото сърце.

Ябълки в шепите събрани,
прясно сирене и стар ошаф.
Думите й, малко неразбрани,
слушам аз и ням и гологлав.

Уж съм вещ по българското слово,
а не мога да усетя сам
как се ражда този странен говор
на човек от щастие люлян.

Някъде в детинството му плуват
кучета, волове и жита.
Добър вечер, мама ме целува,
мене ме целува радостта.

"Майчице" - Георги Христов

Майчице, майчице, много ли болка
болка и мъка ти причиних?
Много ли, майчице, трудно понесе
туй, че на този свят се явих?

Рано попаднах в житейска помия,
рано разбрах кой добър е, кой лош.
Страшно ми беше, че нощем завиваш
своя син, не спечелил и грош.

Майчице, майчице, много ли болка
болка и мъка ти причиних?
Много ли, майчице, трудно понесе
туй, че на този свят се явих?

Трудно е всичко, но ти ме научи,
залъкът свой да споделям до гроб
две ризи аз ако имам едната
без да помисля ще дам и на Бог.

Днес ми е хубаво, майко, че ти си
жива и здрава до мене сега, а аз
побелявам и в твоята зима
с теб до камината, с теб до камината
ще продължа .

Майчице, майчице, много ли болка
болка и мъка ти причиних?
Много ли, майчице, трудно понесе
туй, че на този свят се явих?
На мама

Аз зная защо е тъй бяла
косата ти, майко добра!
Там грижата зла е навяла
вихрушки от снежни пера.

Аз зная защо са тъй тъжни
очите ти, майко добра!
Защото и денем и нощем
в тях огън до болка гори!

Но ти усмихни се, когато
поднасям ти аз от сърце
на моята обич цветята
пред твоето майчино мило лице!
Когато мама я няма

Косата на мама е светла и мека.
Ръката на мама е нежна и лека.
Тя много мила и много добра е
даже, когато не й се играе.

Но често до късно мама я няма -
тя работи в нейната служба голяма
и само от работа ми телефонира
но това не ми стига, то се разбира.

И истински хубаво е в нашата къща
само, когато тя от служба се връща
и погалва косата ми с уморена ръка.
Когато порастна ще направя така ,
че тя да не работи през целия ден
или нека работи, но нещо при мен.
Валерия Минчева25 февруари
много
хубаво
Валерия Минчева25 февруари
Ако моята дъщеря ми каже някакво такова пожелание много ще се радвам! Но тя може да ми изпее и някоя песен.
Каквото и да направи аз все ще и бъда БЛАГОДАРНА!
Гост 3521236 март
нямам никакъв коментар!
Гост 3521586 март
mnogo e xubavo
Гост 3521586 март
mn e xubavo
КоментирайКоментирай
Уеб сайт в alle.bg